Това е риба с характерен, познат на всички вид. Сребриста, с тъмнозеленикав синеещ се гръб. Без люспи, но с големи люспи в ясно очертаната странична линия. Голяма глава с уста с мощна челюст със ситни зъбки. На дължина най-често до 20 см и тегло 100 грама. В редки случаи и по-големи размери до 1 кг. Стадна пасажна риба. По-ситните се хранят със зоопланктон, а едрите с рибки – хамсийки и цаци.
Сафридът е любим обект за любителски морски риболов. Най-атрактивен е начинът да се търси НА ЧЕПАРЕ, като типичният сезон за това удоволствие е август – октомври. Такъмът е телескоп между 4–6 метра дължина с чувствителен, но пъргав връх. Макарата поне среден клас и надеждност, защото замятанията и придърпването не са едно и две. Чепаретата са с по 8–10 куки и удължена като пилкер тежест в долния край. Дължината им е около 1,2 – 1,5 метра, майката е 0,20, а поводите са 0,10 – 0,15. Куките са от малките номера №9–№13 със ситни, обикновено светли перца. Лови се или от брега – най-добре от кей или издаден навътре в морето нос, или от лодка. И в двата случая техниката се усвоява за 10 минути дори от новаците. Замята се здраво навътре. С отворен бигел се изчаква потъването на чепарето и се започва придърпването му с пръта. Правят се паузи, след което придърпаното влакно се обира с макарата. Ударите на сафрида се усещат като прогресивно натежаване на линията. Ако обаче не ни се обади сафрид от десетина замятания – променяме сектора или изчакваме малко. Когато удари обаче, се действа стегнато и бързо, защото ятото може да ни отмине. В добър ден 4–5 кила могат да се извадят и само за два часа въртене. НА ЛЕКО СЪС СТРЪВ също се лови сафрид. Отново се действа с телескоп, но основното влакно може да е малко по-здраво, защото на стръвта ни може да се обади и друга, по-едра риба. Плувката най-често е дълго голямо перо, което отлично носи линията, а и се вижда добре дори при вълни. Куките са от №9 до №14. Стръвта е парченце от морски червей, скарида или торен червей. На месо от риба и мида уловът е по-слаб. Сафридът повлича добре, засичането обаче трябва да е деликатно, защото устата му е крехка. Пресният сафрид е смятан за истински морски дар дори от професионалните рибари. Те не го пържат, а го пекат в тава на фурна. Памидовото червено вино е таман за тая работа.
