Черният кълвач е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България. При черния кълвач се наблюдава полов диморфизъм. Мъжкият има черно оперение, като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е тилът. Младите кълвачи от този вид имат кафяв оттенък на оперението и червено теме.
Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени или иглолистни гори. На територията на България може да се срещне в западните и югозападните райони: Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина.
Той е много добре приспособен за живот по дърветата. Както останалите кълвачи, черният кълвач има 4 пръста на краката си,които се противопоставят два срещу два и са снабдени със здрави нокти. Чрез тях той се захваща за дървесната кора и се опира на своята опашка, която приема такова натоварване, че една десета от нея се изтрива само за година. Дихателните му пътища са защитени от треските, откъртвани при дълбането, защото ноздрите му са покрити от нишковидни пера.
През лятото храната на кълвачите, включително и черния кълвач, се състои от вредни насекоми и техните ларви, а през есента и зимата – от семената на различни дървета.
Размножителният период на черния кълвач е през април. Тогава той издава резки звуци и общува с останалите чрез почукване по стволовете на дърветата. След това брачната двойка издълбава дупка с квадратен вход. Вътре женската снася 4-6 яйца, които мъти около 2 седмици. Отглеждат 1 поколение годишно. Грижата за поколението се пада на двамата родители, които всекиднено прелитат до хралупата до 300 пъти, за да хранят малките.
Черният кълвач играе важна роля в горските екосистеми. Той е единственият вид кълвач, издълбаващ достатъчно големи хралупи, позволяващи след това заселването им от гълъб хралупар, кукумявка, различни видове сови и др.
Защитен вид.
Снимка: vogelwarte.ch
