Сухоземните костенурки са семейство влечуги от разред Костенурки (Testudines). Карапаксът е изключително здрав и е силно изпъкнал (род Malacocherus е изключение с дорзо-вентрално сплесната черупка). Крайниците са масивни, но заедно с главата могат напълно да се скрият в черупката. Родовете Testudo и Pyxis имат еластични връзки в пластроните си.
Представителите на род Kinyxis имат еластична връзка и в карапакса, което позволява частичното му затваряне.
Размерите варират от 10 cm до 1,25 m. Гигантските костенурки са възникнали паралелно, но независимо на две големи островни групи – Галапагос (Сухоземна гигантска костенурка) и Алдабра.
Сухоземните костенурки са семейство с предимно африкански и азиатски представители, но отделни видове се срещат в Европа, както и в Северна и Южна Америка. В България се срещат следните два вида:
* Testudo graeca – Шипобедрена костенурка
* Testudo hermanni – Шипоопашата костенурка
И двата представителя на рода, срещащи се на територията на България, са защитени от закона. Опасност за оцеляването им е вярването, че кръвта им помага за лечението на различни болести, както и употребата им за храна от някои етнически малцинства и народи. Въпреки популярния мит относно лечебните свойства на кръвта от костенурка, научните факти свидетелстват, че консумацията и може да причини множество инфекциозни заболявания.
Снимка: nerjarob.com
