Средна бекасина (Gallinago gallinago)

Gallinagogallinago

Средната бекасина е птица от семейство Бекасови. Тази птица е изчезнала като гнездещ вид. Някога е мътила в Баташкото блато, изобилно се е задържала в Софийско (Драгоманското благо, Долни Богров, Чепинското блато, селата Опицвет и Безден), в Пловдивско, Русенско.

Обитава Северна Америка и Евразия (от Испания, Британските острови и Скандинавския полуостров на изток до Чукотския полуостров, бреговете на Берингово и Охотско море, полуостров Камчатка, Командорските острови). В Европа на север стига до Арктика, като прониква в тундрата по бреговете на реките. Южната граница не е точно установена, но стига от Южна Франция до Дунав и Северното Причерноморие.

Средната бекасина е едра колкото дрозд. Окраската й е подобна на голямата бекасина. От нея се отличава с по-светлата си белезникава долна част на тялото. Петната по шията са разположени повече в редове. Опашката е с ясно развити черни напречни препаски и много ръждив цвят. Въпреки че кормилните пера са бели, при летене ъглите на опашката не изглеждат с подобен оттенък.

Числеността й е сравнително ниска. По време на прелета може да бъде наблюдавана по всички заблатени места в страната. Всъщност обича мочурица и речни брегове. Спира се край езера, блата, реки, рибарници, мокри ливади, залети гори и даже край съвсем малки водоеми, обрасли с трева. Храни се с насекоми и личинки, ларви, охлюви, червейчета, а понякога и със семена. Проблем за съществуването й е пресушаването на блатата.

Снимка: wikipedia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × 1 =