Сивият жерав е едра прелетна птица от семейство Жеравови, която гнезди в Европа и Северна Азия. Зимува на големи ята в Северна Африка, Близкия изток, Индия и Китай.
Когато е в покой, сивият жерав наподобява щъркел, но голямата опашка на жерава е с по-гъста перушина, а освен това тялото му е сиво. По черната му глава и шия преминава бяла ивица. Когато лети, шията е изпъната напред (за разлика от чаплата), а с щъркела се различава по клюмналите пера на опашката и сивата перушина. Когато летят на големи групи, те образуват V-образно ято и крякат подобно на гъските. За разлика от тях обаче, сивият жерав има дълги и силни крака. Човката е къса и силна. В горната част на главата си има червено петно. Дължината на тялото е 110-140 см. Тежи 5-6 кг. Размахът на крилете е 240 см. Младите птици имат кафява перушина. Не се наблюдава полов диморфизъм при възрастните птици.
Гнезди в Северна Европа — предимно на територията на Швеция, Финландия и Полша. В края на лятото тези птици мигрират на юг в Испания, Северна Африка и Близкия изток. По време на дългия преход се събират на огромни групи на места като Хортобади в Унгария (до 50 000 индивида през октомври/ноември) и Лак дю Шантекок във Франция (до 40 000 индивида през ноември).
Презимуващите ята в Естремадура в Испания изглеждат най-внушителни, когато се наблюдават близо до Кастуера. Там стотици или дори хиляди сиви жерави прелитат всяка сутрин и вечер. През пролетта най-големите струпвания на сиви жерави са в Галоканта в Испания (до 50 000 през февруари) и край езерото Хорнборгасьон в Швеция (10 000 индивида през април).
В Западна и Североизточна Европа и Скандинавия гнездят около 23-28000 двойки. По-малко се срещат в Турция и Гърция. У нас за последно е наблюдаван в Шабленското езеро през 2007г. Общият брой сиви жерави в света е около 270 000 индивида.
Храни се с растителна храна — листа и семена; с безгръбначни (напр. червеи); с малки гръбначни (напр. гущери, змии и дори някои мишевидни гризачи).
Снимка: wikimedia.org
.jpg){kind=link}