Тази сребриста риба също обитава Дунав, но е от семейство шаранови. Тялото и е саблевидно източено, откъдето идва и името и. Местните риболовци я наричат и калъч, което на турски пак означава сабя, голям нож. Характерен за сабицата е изразеният остър кил от долната страна, който започва под хрилете и завършва до опашната перка.
Устата е малка, горна като на уклей. Характерна е и страничната и линия, която не е права, а плавно вълнообразно извита. Сабицата достига на дължина до 60 см, а на тегло до 2 кг. Най-често обаче се ловят парчета до 500 грама. Рибата е полупроходна. В нашия участък на Дунав тя идва през есента, зимата и пролетта. Лови се на чепаре, но с едра подвижна плувка. Най-добрата стръв е белият червей. Слагат се куки за морски риболов от №6–№8. Важно е да се знае, че стадата от сабица най-често застават в места с обратно на основното течение. С едно замятане на чепарето могат да се извадят няколко риби.
