Рис (Lynx lynx)

lynx

Рисът, наричан още евроазиатски рис, е хищен бозайник от семейство Котки. Дължината на тялото му достига до 120-130 см, височината до 70 см, опашката до 31 см. Мъжките достигат тегло от 18 до 32 кг, а женските до 18-20 кг. Ушите му завършват с дълги косми наподобяващи четчици, а отстрани на главата има изразени бакенбарди.

Окраската варира от жълтобелезникава до ръждивочервена. По гърба и краката има множество кръгли петна. Рисът има силно тяло и високи крака, затова може продължително да се движи, без да се уморява. Когато се движи, той повече ходи или тича с лек тръс, а по-рядко скача, като прави грамадни скокове. Катери се много добре и може да плува. Има извънредно силно развит слух, а малко по-слабо е зрението. Обонянието е сравнително по-слабо. Осезанието става чрез мустаците. Вижда жертвата си от разстояние 1000 метра.

Рисът е разпространен в гористи и планински райони на Европа и Азия. В Европа се среща на Скандинавския полуостров, Естония, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиренеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа е реинтродуциран. Азиатската популация е над 90% от цялата популация на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, о. Сахалин, Монголия, Китай, Корейския полуостров, Тибет, и други планини в Централна Азия.

Преди години Странджа е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, Влахина и на други места. За последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Последният регистриран индивид отстрелян в страната е бил през 1941 г. в Рила. Рисът е убит от немски войници.

През 80-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. Според екологичната организация Сдружение „Балкани“, в началото на 21 век в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според сдружението е възможно повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком.

През 2008 г. е отстрелян по не внимание в района на „Чупрене“ – Белоградчик, мъжки екземпляр с марка на ухото. По данни има поне още 3. Внесени от Чехия в Сърбия, намерили по добра среда за развитие у нас. На 21 ноември 2008 г. с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда. На една от снимките дори се вижда как животното маркира територия, което показва, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период в българската част на планината Осогово.

През 2009 година е заснет и рис в българската част на Странджа, като данни за завръщането му в района има още от 2003 година.

Рисът се среща в тъмните, мъчно проходими гори. Обикновено рисът живее по единично. Понякога из гората се движат заедно по три-четири риса, но не задълго. Рисът е нощно животно. Денем се крие или лежи в леговището си. До него винаги се връща, като прави няколко големи скока, за да прикрие следите си. Когато напада животните или се предпазва, той дебне като котка. За да избегне опасностите, обикновено се връща по пътя, по който е минал по-рано. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: по-големи са от тези на вълка, правилно кръгли и се отличават от тях, че нямат отпечатък от ноктите, та следите отпред са затъпени. Ако се движат няколко риса заедно, те всички стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане. Това твърде много затруднява наблюдателя, защото не може да се определи посоката, по която са минали животните.

Скрит на някое дърво или скала, рисът обикновено се хвърля със скок върху минаващото животно. Храни се основно със зайци и мишевидни гризачи. Напада и по-едри животни като глухари, лисици, сърни, елени, малки лосове и диви свине. След убиването на плячката, ако е дребна, играе си с нея, както котката си играе с уловената мишка. В някои горски места, където наблизо има селища, той напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж.

Бременността на женската трае 63–70 дни. Ражда 2–3 малки, много рядко и по 4, които са слепи. Проглеждат след 12 дни и бозаят до 3 месеца. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Половата зрялост при женските настъпва след 2, а при мъжките след 3 години.

Продължителността на живота му на свобода е около 11 години. В зоологически градини доживява и до 20 години.

Рисът е доста преследван, затова се среща извънредно рядко. В много от европейските страни е изчезнал още в края на 19 и началото на 20 век. В Германия например последният рис е бил убит през 1846 година. Убиват риса заради ценната му и рядка кожа. На европейските пазари излизат годишно много рисови кожи, а по-рано едва се продаваха по 25 000 – 30 000 кожи на година.

Снимка: nhptv.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

thirteen − 6 =