Отличен плувец със стремителен издължен силует. Това е една от нашите най-бързо плуващи риби след пъстървите и скобара. За съжаление не е повсеместно разпространен и затова не са много риболовците, които са имали щастието да го опознаят. Най-често расперът е бъркан с речния кефал, но за разлика от него рибата не е толкова вретеновидна, а по-скоро наподобява неимоверно пораснал гигантски уклей.
Фактът, че го бъркаме с подобни роднини и братовчеди, говори, че и расперът е от шарановото семейство. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици. У нас популацията му е главно в Дунав, но се среща и в долните течения на Струма, Места, Тунджа и някои по-големи язовири. Това е хищникът – мечта за спортния риболовец. Той не се крие из подмолите и шубраците като пъстървата и сома, а излиза на лов по откритите бързи и чисти води. Любими места за него са тлъстите бързеи и горните пластове на води с умерено до силно течение. Понякога обаче той се държи в по-дълбокото, откъдето изненадващо подхваща набег към повърхността. Атаката му е неотразима. Понякога той просто се преобръща насред стадото дребни рибета, удряйки с разперената си опашка по водата, за да ги зашемети. Друг път атакува ятото дребосък, изскачайки над водата и падайки върху него с разперени перки и отчетлив плясък. Третият му тактически похват се забелязва по-рядко, но е върхът в рибешкото царство. Расперът цепи със страшна скорост под самата водна повърхност, като понякога дори гръбният му плавник може да се види. Преди набелязаните за атака рибета той слиза на по-дълбоко и с едно контролирано завъртане ги повлича в направен от него водовъртеж. После от центъра на фунията ги чака огромната му зейнала беззъба паст. В тихо време без вятър шумът и плясъкът от атаките на распера се чуват надалеч, понякога на стотина метра. Расперът обаче е изключително дневна риба. В това отношение той се е нагодил към навиците на пасажите, които преследва. Все пак в началото на лятото, когато денят е най-дълъг, а нощта е лунна, той продължава да ловува чак до сутринта.
На захранено място понякога излизат малки распери. Това обаче не означава, че тази риба може да се привлече и задържи на едно място чрез захранка. Подхранката също не играе никаква роля в гоненето на распер, защото той ловува, придвижвайки се от едно място на друго, най-често срещу течението на реката. При това положение ни остава стръвта. Най-близко до ума е да го потърсим на дребни рибета – уклейки или платички. Те обаче не издържат много в силното течение, дори и да сме прикачили повода с вирбел. Тогава можем да опитаме и с мъртво рибе, закачено на система от две куки, или на ос с „лигавник“ като на воблер. Отлично лакомство за хищника са и падналите във водата насекоми, но с плувка рядко ще имаме възможност да ги заметнем там, където расперите ловуват. Такъми Специално оборудване за риболов на распер не е нужно. Достатъчен ни е по-надежден телескоп с дължина към 3 – 3,5 метра, с екшън от 20–60 грама. Макарата обаче е задължителен елемент от такъма, като поради многобройните замятания е добре тя да е от по-висок, лагерован спинингов клас. Влакната избираме също като за риболов на изкуствени примамки – малко по-твърди, със сечение 0,22 – 0,26. Ако ще работим и на булдо, навиваме и ролка с по-тънко влакно – 0,20.
Специално оборудване за риболов на распер не е нужно. Достатъчен ни е по-надежден телескоп с дължина към 3 – 3,5 метра, с екшън от 20–60 грама. Макарата обаче е задължителен елемент от такъма, като поради многобройните замятания е добре тя да е от по-висок, лагерован спинингов клас. Влакната избираме също като за риболов на изкуствени примамки – малко по-твърди, със сечение 0,22 – 0,26. Ако ще работим и на булдо, навиваме и ролка с по-тънко влакно – 0,20.
Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми.
Ударът на распера не оставя никакво съмнение за закачка. Повличането е стремително и рибата веднага се усеща. Поради това допълнителното засичане е само с късо контриране с върха, след което веднага се пристъпва към ваденето. Особености няма и при атаката на булдо, воблер или силиконов туистер, като причината за това е една – ефектът от изразеното течение, който рядко оставя отпусната линията.
Както стана ясно, то по-скоро маркира удара, отколкото реално забива куката в устата на стръвно атакувалия хищник.
При уморяването на распера и довеждането му до брега няма нещо специално, ако той е в границите до 1,5 кг. Но ако ни е ударил по-голям распер, положението се променя. Той вече е способен дори да изскочи над водата в стремежа си да избяга. Но поради здравата му уста откачанията са истинска рядкост. По-скоро късането на старото или наранено влакно може да ни изиграе лоша шега.
Расперът си е живо предизвикателство в нашите води. Риболовът му е подчертано спортен, с много движение и замятания. Най-хубавото в него обаче е откритият нрав на този хищен ловец, който пред очите ни атакува рибетата и сякаш ни подканя и ние да го потърсим. Рядка, но сладка слука, за която си струва да пътуваме няколко пъти в годината чак до Дунав. Спортна риба, откъдето и да я погледнеш. А срещата с трофеен екземпляр, каквито все пак се въдят в голямата река, си е директен път към въдичарското блаженство. Изобщо победата над харамията на нашите води носи екзотика и заслужено задоволство.
Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни. На такова едно дунавско нещо май и гъмзата му е подходящ и достоен другар?
