Тази риба е първа братовчедка на речния кефал. И макар че външното сходство в чертите е очевидно, все пак мъздругата е друг шаранов вид. Тя е риба на слабите течения, предпочитаща и избираща тихи, дълбоки и спокойни води. Разпространението є у нас е главно в Дунав и долните течения на повечето от вливащите се в него реки. Инцидентно се среща и в някои язовири в Северна България.
В Русия, Беларус, Полша, Чехия и Словакия чиста линия на мъздругата е култивирана и е разпространена като промишлено отглеждан вид. Дори в някои държави от Средна Европа нейна „златна“ разновидност, наречена орфа, по традиция се отглежда и от любители в аквариуми като красива декоративна риба. В действителност обаче на свобода братовчедката на клена си е една едра и пълноценна риба за спортен риболов. На дължина мъздругата достига 60–70 см, а на тегло са регистрирани и парчета до 8 кг. У нас тя е по-слабо разпространен вид, но в Дунав все още се улавят екземпляри до 4–5 кила. Главата на тази речна красавица е някак по-малка от тази на кефала, устата є е значително по-малка, а очите за сметка на това са уголемени. Другата сигурна отлика от клена е в това, че при мъздругата аналният плавник е леко вдлъбнат навътре, а при кефала е леко заоблен навън. Мъздругата е много красива и хармонично сложена риба. Люспите є са малко по-ситни от кленските и бият повече на златисто, но невинаги, защото има и съвсем сребърни въдовици. Тялото е странично сплескано и леко нараства във височина. Гърбът е тъмен и сивее. Страните са светли, а коремът сребристо бял. Перките са червено-оранжеви, но през пролетта придобиват и по-ярък червен цвят. Типично всеядна риба, която покрива почти пълно менюто на речния кефал, което е достатъчно известно, за да го повтаряме. Насекоми, тестени примамки, червеи, пиявици, жабчета, рибки са любими и на мъздругата. Все пак едрите парчета минават и на по-специфични храни като линеещи речни раци, попови прасета, дребни мекотели. Начинът на живот на тази плаха и обичаща спокойствието риба не е така добре проучен както на клена. И все пак тя обича да има запас от дълбочина, по възможност дъното да е равно и глинесто или дори с тиня. Малките и средните екземпляри живеят на стада, но големите са самотници. Рибата е активна през цялата година и се лови дори под леда на дупка заедно с костура и бабушката. Но най-добри резултати при нея все пак се постигат през топлите месеци на годината.
Захранката и подхранката имат при мъздругата ефект като при клена. По-точно казано, те привличат и задържат дребните и средни риби. При големите обаче нито кюспето, нито готовите вносни смески имат голямо значение. Това е така, защото едрите парчета водят самотен живот, пък и захранката обикновено привлича и други речни видове, чиято компания не е по вкуса на плашливата мъздруга.
Мъздругата се гони с обикновен среден клас телескоп. Понякога той е напълно достатъчен. В редки случаи, когато ще я търсим на булдо и на блесна, късият спинингов прът е задължителна част от екипировката. За най-големите познавачи остават телескопите без водачи за риболов с попово прасе или едър щурец на чип-чип или с техниката „бавно потъване“, без плувка. Обикновено се ползват средни на размер подвижни плувки, добре балансирани. Влакната са тема за вечен спор, но предвид крехките устни на тази достигаща значителни размери риба не се прекалява с дебелина и запас от здравина. Оптимално сечение за основното влакно е 0,18 – 0,20, като поводът е 0,15 – 0,16. За спининг не бива да се слага под 0,20 – 0,22. Въпросът за избора си остава отворен, но издръжливостта на основното влакно не бива да е по-малко от 2 кг. Куките са според използваната стръв. За насекоми и червеи се слиза до №10, а за рибе и попово прасе се слагат №7 – №6 или дори малки тройки от №16 до №10.
Основният начин за риболов на мъздруга е на леко. Рибата се търси в места със средна дълбочина и слабо течение. Тя вижда отлично и затова прикриването зад дървета и храсти е, ако не задължително, то поне необходимо. Макар и рядко, мъздруга се лови и на тежко, на чепаре, на спирала или с подвижно олово и на капан с кюспе. В този случай се действа като при търсене на речен кефал. Специалитетът за такива случаи е линеещият рак или рачешката опашка.
Мъздругата кълве доста различно в зависимост от сезона или времето. Все пак през пролетта тя повлича много по-уверено. През лятото и в горещините е склонна да се назлъндисва като скобара. Тогава обича да задържа стръвта, но без да повежда. Ето защо засичаме при всяко подозрително задържане на плувката в слабото течение. Когато е налапала добре и всичко е ясно, чакаме повеждането и засичаме с повече предпазливост. Все пак имаме работа с риба с крехка уста, но и с възможни внушителни размери.
При мъздругата ни се налага много по-голямо внимание, отколкото при клена. Разликата идва от устройството на устата. Мъздругата е борбена и силна риба, често с тегло към 2 кила, но устните є са крехки и слаби. Затова се засича само с китката на ръката, като целта ни не е да изкараме рибата на брега, а само да я заковем сигурно преди битката по изваждането.
Маниерът на мъздругата при усещане на куката е като на шарана на плувка. С мощен порив или с кръгово движение тя дръпва към близко укритие или към дъното. Силата є е значителна, на която по свой избор сме є противопоставили сравнително нежна риболовна линия. Мъздругата често прави кълбовидни обръщания във водата. Понякога застава като скобара напряко и не иска да се обърне. От всичко това следва, че действията ни ще са с едно наум и в никакъв случай белязани от грубост. Едрите риби са много силни и често късат, ако прекалим с напъна. Авансът е спасение, но само в случай че има пространство за маневри, което в реките рядко е така.
Добре гони малки и средни въртящи се блесни. Те обаче трябва да не се водят бързо. Дава и на булда с кленски мухи в тъмен цвят. Излиза и на силиконови туистери, а през зимата се лови и на мормишки и подледни блесни.
Много интересен риболовен обект. За съжаление у нас малко познат и разпространен. В руската риболовна школа обаче е една от най-ценените риби. Така е и в практиката на Централна Европа. Дунавското є местожителство у нас не бива да бъда пречка за любителите на тънкия речен риболов. Мъздругата обаче е твърде плашлива риба. В този смисъл тя е награда за усилията на онези самотници, които знаят как да се впишат в речната тишина, без да натрапват присъствието си. В бъдеще обаче тази риба може да заеме много по-широко място у нас. Тя се разселва изкуствено и не пречи на развитието на шарана. Редица наши водоеми имат отлични условия за нейното добро развитие. Там тя би могла да измести клена и да достига внушителни трофейни размери.
Месото на мъздругата е нежно и бяло с леко сладникав вкус. Ситните плаващи костици са известна досада, която при едрите парчета иска или плакия с домати, или стапяне чрез препържване. Добър вкус, интересна риба, която може да разнообрази всяка трапеза.
