Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Морунашът е риба в екологичен и житейски подем. В последните години срещата с него е все по-честа, и то не само в реките, а и в затворени водоеми.
На пръв поглед морунашът силно наподобява скобара. Приликата обаче е повече в силуета на рибата, отколкото в подробностите. Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Муцуната му пък напомня тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако гледаме устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара правоъгълна. Размерите на морунаша са до 40 см дължина и до 2 кг тегло. Обикновено ловените екземпляри обаче са далеч от теоретичните постановки. В този смисъл улавянето на парче над половинка си е сериозно постижение. Обикновеният морунаш е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднакви размери и рядко допуска по-едри риби. Гърбът е тъмносив, зеленикаво-маслинен или дори синкав. Страните са сребристи, а долните перки червени като на клен. Гръбната перка е сива, каквато е и опашката. Очите са сравнително големи за размерите му и заедно с издадената напред заоблена муцунка придават вид на постоянна почуда у морунаша. Рибата се среща в Дунав и прилежащите наши реки, но напоследък се появи и в средното и долното течение на Струма, и в някои язовири. Нужно е уточнението, че у нас обитава и още един вид – маришкият морунаш, известен повече с пловдивското си име карабалък. Научното му название е Vimba melanops. Тази риба се отличава лесно от обикновения морунаш с по-малки размери и тегло до 700 грама. При карабалъка отсъства покрития с извити люспи кил зад гръбната перка. Окраската на маришкия морунаш е по-тъмна, а плавниците му са сивкави или най-много жълтеникави. Карабалъкът също е типично стадна риба. В хранителните предпочитания обаче няма съществени различия, затова по-нататък ще говорим само за морунаш. Рибата е всеядна, но с по-голяма охота поема и търси животинска стръв. Червеи, насекоми и ларви са естествената храна на морунаша. Понякога той се съблазнява и от семена, но това става по-рядко.
Всеки колега от Пловдив знае, че карабалъкът никога не е един. Следователно като повечето стадни шаранови риби и той се влияе от добрата захранка. Мачкан или стрит хляб, царевично брашно със ситно кюспе помагат при събирането на повечето речни риби. Малко глина или пръст за начална мътилка също няма да навреди, особено напролет или в напреднала есен. Подхранката може да е по-богата на елементи от стръвта като кълцани торни червеи, бели червеи и кастери. Средните и по-дребните торни червеи са класика в стръвта за морунаша. Хирономусите са огромна част от естествената му храна, мамарците също. Белите червеи понякога дават добър резултат, особено при карабалъка. От растителните примамки са важни вареното жито, тестото, кускусът.
Специална екипировка за морунаш не съществува. Подходящи са всички добри пособия за речен риболов. Телескопът за плувка с дължина 4–5 метра и среден екшън е достатъчен. Рибата се държи добре при вадене и е борбена като всяка речна твар, но и телескоп без водачи също върши работа. Ако държите на макара – нека тя да е малка, бърза и лека. Заклетите плувкаджии знаят защо. Плувките са малки до средни, но непременно чувствителни и без крещящи цветове. Финият им баланс със сачми се подразбира. Понякога, особено наесен, морунашът дава добре и на дъно с подхранваща спирала. Емоциите при този начин за гоненето му не са кой знае какви, но всеки по-твърдичък телескоп е достатъчно подходящ за целта.
Морунашът се гони на плувка в поне 90 на сто от излетите. Риболовът може да започне случайно покрай скобара, речния кефал или мряната. Но това невинаги е така. През пролетта и есента си има период, когато морунашът се държи на големи пасажи и гоненето му обещава сериозен риболов. През лятото може би поради по-голямото предлагане на естествена храна излизат инцидентно единични, но по-едри парчета. 1- течащи, 2- неподвижни води.
Морунашът взима стръвта и без особени церемонии повлича. Това е типичният стил на речната риба. Увереното му кълване е наслада за измъчените нерви на скобарджиите и те с радост се отдават на гоненето на морунаша. Засича се при потапянето, без да се чака много.
И по-силен удар е допустим за тази риба със здрава уста и муцуна, но ограничението все пак идва от необходимите фини такъми. Затова засичаме с късо движение на върха, а сетне водим внимателно и без бързане, за да се насладим на всеки миг от играта на рибата.
Действията не предполагат особен церемониал, след като вече веднъж сме установили размера на рибите в стадото. При всички случаи вниманието при водене и измъкване на речна риба си е част от майсторлъка. Целта е да се действа без суетене, за да не се губи време, докато рибата е тръгнала да дава.
Не само в Струма, но и в други наши реки като Тополница и Марица морунашът е минал в настъпление. От година на година той е все по-чест гост на въдиците ни. А на всичкото отгоре се е разселил и в някои затворени водоеми. Добра компания в риболова на леко, още повече че с всяка изминала година размерите на излизащите парчета се увеличават.
У нас, като изключим явното пристрастие на пловдивчаните към карабалъка, морунашът не е сред ценените риби. Той обаче е много по-вкусен от скобара и месото му е съвсем прилично. В Русия той и сега е смятан за една от най-добрите шаранови риби. Там едрият морунаш се предлага опушен и се цени като изтънчен деликатес от типа „само за гости“. Ние дотам още не сме я докарали и затова без свян „разхищаваме“ тази ценност, пържейки я в най-обикновен прозаичен тиган.
