Малка кукумявка (Glaucidium passerinum)

glaucidiumpasserinum

Най-малката сова в Европа. Има слабо изразен лицев диск и малки очи с жълт ирис. Активна главно в мрака, но също и през деня. В пълна тъмнина не е активна. В България се среща главно в стари смърчови, бялборово-смърчови и мурови гори около горната граница на гората. Не е регистрирана по време на гнезденето под 1150-1200 м.н.в.

Бореален вид, разпространен широко в тайгата на Евразия. В Централна и Южна Европа е локално разпространен глациален реликт и се среща само в планините — най-вече в Алпите, Карпатите и планините на Балканския полуостров.

Разпространение в България: Рядък и малочислен гнездещ, постоянен вид във високите части на Рила, Пирин, Централен Балкан, Западни Родопи и Славянка.

Активно търси храна и пее привечер и сутрин, понякога и през деня. В България пролетната активност започва през март и продължава до средата на май. През есента пее през септември и октомври. Песента на вида се чува добре до около 800 м. от пеещата птица и представлява монотонно повтаряне на едно и също подсвирване. Наподобява на песента на чухала. Храни се с дребни мишевидни гризачи, земеровки и малки пойни птици – кралчета, синигери, овесарки и др.

Гнезди в хралупи направени от кълвачите или в естествени хралупи на стари дървета. Обикновено заема стари хралупи на големия пъстър кълвач (Dendrocopos major). Снася чисто бели яйца обикновено през април месец. Броят на яйцата силно варира в зависимост от изобилието на храна. Малките се излюпват асинхронно. Остават с възрастните и се учат от тях до началото на есента. Двойките се оформят през есенното токуване.

Снимки: luontoportti.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 × four =