Ловен сокол (Falco cherrug)

falcocherrug

Ловният сокол, известен също и със старинното наименование Крагуй, е дневна граблива птица от семейство Соколови, срещаща се и на територията на България. Размерите му са приблизително като на гълъб, цветът му е землистокафяв с тъмни два мустака отстрани на човката, което му придава вид на по-светъл сокол орко.

Среща се в източните и южните части на Европа и в някои части на Азия. Прелетен вид, гнезди обикновено по поречието на река Дунав и на север в Австрия, Украйна и Румъния и зимува в Гърция, Турция, северните части на Алжир, южните части на Италия, Мала Азия. Обикновено се заселва в области с по-голямо изобилие на птици.

Хищна птица, която ловува еднакво успешно и на земята и във въздуха. Тактиката му на лов е крайно разнообразна, ловува както от засада, така и преследвайки плячката си. Понякога се спуска, пикирайки на земята или във въздуха, ако жертвата му е в полет, а понякога започва да преследва набелязаната птица във въздуха. Скоростта и ловкостта му не са чак толкова големи като на сокола орко и затова предпочита да напада птици, които не са толкова добри летци. Обикновено се храни с птици с размерите на скорец, но може да залови и убие и див заек или зеленоглава патица, като максимум на размера. По принцип, с изключение на размножителния период, е спокойна и тиха птица, която живее доста потайно. По това време рядко се отдалечава от гнездовия си район.

Както повечето видове соколи, не строи собствено гнездо, а използва гнездата на други по-едри птици или подходящи пещерички или пукнатини в скалите. Има навика да се завръща всяка година в едно и също гнездо, но ако се окаже, че то е разрушено, е способен да изгони друга птица от нейното. Регистрирани са случаи, когато е гонил някои видове орли дори, също така е правил неуспешни опити да изгони бял щъркел, но той обикновено с размерите си и дългия и силен клюн не е позволявал.

Отглежда се от дълбока древност като традиционна ловна птица. В много страни от Европа е обичайна птица в специализираните развъдници и се ползва с голяма популярност заради добрите си способности на ловец и сравнително ниската си цена сред соколарите. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Изключително успешно размножавана в контролирани условия сред соколарите. Като интересен факт от съвремието, в подкрепа на лова със соколи, може да се спомене за популациите в Австрия и Словакия, където този вид промени коренно характерния си начин на живот и започна да живее като скитниците. Основна храна по време на разможителния период сега са скорците и гълъбите, а през зимните месеци – гълъби и малки водоплаващи. Сегашната популация на ловните соколи в Словакия е над 150 активно размножаващи се двойки.

Понастоящем вече не е сигурно, че ловният сокол гнезди в България. Последните случаи на сигурно гнездене са отпреди няколко години. През 80-те години на XX-век в България е имало 40-60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им до почти пълното им изчезване. Като основна причина за този процес се счита криминалната организирана дейност по ограбване на гнездата на ловните соколи и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа. Такъв проблем има и в редица други части от ареала на вида.

На територията на България е защитен от закона вид.

Снимка: wikimedia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × two =