Курцхаар

kurchaar

История: След като през 1806 г. войските на Наполеон разгромили армията на пруската феодална държава, характерът на лова чувствително се променил. Ако дотогава той бил достъпен само за едрите феодали и по-заможните, след настъпилите промени с лов можели да се занимават и по-широки кръгове от населението. Променил се и характерът му – от ориентиран предимно към едрия дивеч, ловът се насочил към птиците и зайците.

Това довело до нарастване на потребността от кучета, подходящи за този лов. Тесноспециализираните английски породи, които в определен период били изключително популярни в Германия, се оказали неподходящи. Немският ловец не можел да си позволи да гледа по няколко кучета, а имал нужда от универсален помощник, който да може да открива и после да донася дивеча, както и да работи в гората, във водата и по силно пресечен терен. Стигнало се дотам, че се чули гласове да се избегнат напълно кръстоските с английските породи, срещу което възразили двама от най-добрите специалисти – Хегевалд и Оберлендер. Те предложили развъждане според полевите качества. И тази идея била възприета, макар че всички външни „пойнтерски“ черти започнали да бъдат считани за порочни. Курцхаарът е наследник на старонемските и староиспанските късокосмести ловни кучета, които били облагородени с модерната кръв на английските птичари. Основоположник на породата бил Хектор I на лесничея Хес – висок и силен мъжкар с кафявопетнист цвят. Кръстосването му със запазени в Тюрингия чистокръвни късокосмести кучки дало тласък на развитието и разпространението на породата. Вливането на кръвта на френския брак повишило ловните качества на курцхаара, а кръвта на пойнтера завършила в началото на ХХ в. създаването на породата. През 1912 г. бил утвърден стандартът на националния немски късокосмест птичар.

ръст 62–66 см 58,5–63,5 см 58–64 см

58–63 см 53–58,5 см 53–59 см

тегло 25–32 кг 25–32 кг 20,5–27,5 кг

Общ вид. Куче над средния ръст, хармонично развито, енергично, с красиви форми и свободни леки движения.

Тип поведение. Уравновесено, но активно и подвижно куче с изключително развита страст към лова. Търси с умерено бърз галоп и по-рядко с бърз тръс в зависимост от условията на терена.

Цвят. Кафявопетнист или кафяв. Предпочитат се по-тъмните нюанси на кафявото. Главата обикновено е оцветена цялата в кафяво.

Космена покривка. Козината е къса, права, твърда, гъста и блестяща. Дължината є по тялото и шията е 1,5–2 см. По ушите и главата е по-къса (до 1 см) и по-мека. По краката е по-къса и по-твърда, отколкото по тялото.

Кожа, мускулатура и кости. Кожата е умерено дебела, плътна, еластична, без гънки. Костите са добре развити. Мускулатурата е силна и гъвкава.

Глава. Суха, леко удължена, пропорционална на тялото. При поглед отгоре и отстрани е клиновидна, но не заострена. Черепната част е сравнително тясна и леко изпъкнала. Задтилният издатък е сравнително слабо развит. Надочните дъги са видимо изразени, но не прекалено развити. Стопът е плавен. Муцуната е удължена, суха, леко стесняваща се към носа, с малка гърбичка. Допуска се, но не е желателна правата муцуна. Дължината є е малко по-малка от дължината на черепната част. Устните са плътни, прилепнали към челюстите. Горната леко покрива долната. В ъглите устните образуват малка гънка. Носната гъба е широка, оцветена в тон с окраската, с добре развити и подвижни ноздри.

Уши. Сравнително високо поставени, умерено дебели, висящи. Предният край на ушите в спокойно състояние плътно приляга към бузите.

Очи. Косо поставени, средно големи, с овална форма и изразителни. Не са нито много дълбоко поставени, нито изпъкнали. Цветът им е кафяв или светлокафяв. Предпочитат се по-тъмните.

Зъби. Бели, здрави и добре развити. Захапката е ножична.

Шия. Поставена под ъгъл около 40° към тялото, умерено дълга, мускулеста и суха. Дължината є е приблизително равна на дължината на главата. Горната є линия е леко изпъкнала.

Гърди. Умерено широки, дълбоки до лактите, с овално сечение. Ребрата са достатъчно извити и добре развити.

Холка. Добре изразена, изпъкваща над линията на гърба.

Гръб. Прав, здрав, широк и мускулест.

Поясница. Къса, широка и мускулеста, леко изпъкнала, плавно преминаваща в крупата.

Крупа. Широка, дълга и мускулеста, леко наклонена.

Корем. Умерено прибран.

Предни крайници. При поглед отпред – прави и успоредни, сухи и мускулести, с добре развити кости. Лопатките са дълги, косо поставени, добре замускулени. Ъгълът при раменната става е около 100°. Лактите са насочени назад. Подрамената са сухи, здрави, с овално сечение. Метакарпусите са леко наклонени.

Задни крайници. При поглед отзад – прави и успоредни, а отстрани – с добре изразени ъгли на ставните връзки. Бедрата са дълги и мускулести. Подбедрата са дълги. Скакателните стави са здрави, сухи и ясно изразени. Метатарзусите са сухи, отвесно поставени.

Лапи. С овална форма, сводести, с плътно прибрани пръсти. Ноктите леко докосват земята.

Опашка. Дебела в основата, купирана (оставя се от 1/3 до 1/2 от дължината). При възбуда опашката се носи хоризонтално или малко над линията на гърба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 − 12 =