Златка (Mustela mustela)

zlatka

Златката е повсеместно разпространена в Европа, Северозападен Сибир и др. У нас се среща в Стара планина, Родопите, Рила, Пирин. Обитава високостъблени гори. Леговищата си приготвя в хралупите на стари дървета, или в изоставени постройки.

Тялото на златката е стройно с дълга рунтава опашка. Цветът на козината й обикновено е кестеняво-кафяв. От двете страни по тялото и по корема е жълтеникав. На гушата има златистожълто, а при някои екземпляри бяло овално петно. Ходилата й са покрити с козина. На дължина златката достига заедно с опашката 85 сm. Само опашката й е дълга 20-25 сm.

Златката е нощно животно, като деня прекарва в леговището си или върху някой дебел клон. Рядко ловува през деня. Тя е много свирепо животно. Храни се с катерички, съсели, зайци, мишки, напада гнездата на птиците, като изяжда яйцата или малките им, храни се и с плодове. Катери се бързо и скача от едно дърво на друго.

Сетивните й органи са добре развити. Естествени неприятели няма. Понякога малките биват нападнати от нощни грабливи птици.

Брачният й период е през юли-август, но плодът започва да се развива през февруари-март на следващата година. След бременност от 236 до 274 дни женската ражда най-често 3-5, а понякога и 7 малки. Отначало те са слепи и проглеждат след около 30 дни. До есента израстват и започват да живеят самостоятелно.

Кожата на златката е много ценна и търсена на международния пазар. Тя е отнесена към групата на вредния дивеч, но поради малкото й количество у нас отстрелът й е ограничен и е на квотен принцип. Като трофей се запазват кожата и черепът й.

Снимка: wikimedia.org