Златката, наричана още Евразийска златка, е дребен хищник от семейството Порови. Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестенявокафява на цвят, на гърба е тъмнокафява, а понякога до жълтеникавокафява.
На гърлото и гърдите си има петно със златистожълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите и? са черни. През зимата окраската и е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове.
Размножителният и период е от юни до август. Бременността продължава около 8-9 месеца. През април женската златка ражда от 2 до 8 малки, които проглеждат след 35-39 дни. Живее около 10-12 години. Широко е разпространена в Европа, Западна и Северна Азия и в Кавказ. У нас се среща, макар и рядко в Странджа, Източна Стара планина, по-ниските части на Рила, Пирин и Родопите. Кожата и се цени много, поради което в Европа масово я изтребват.
В „Червената книга на Република България“ е включена като застрашен от изчезване вид.
Снимка: wikimedia.org
