Европейската норка в систематично отношение е близо до поровете заедно с минката. Тя е дребен хищник с удължено тяло и сравнително къси крайниции малка опашка, малка плоска глава и малки уши, а между пръстите – малки плавателни ципи. Дължината на тялото при мъжките индивиди е от 28 до 43 см, опашката е 12,4 до 19 см, тежи до 740 гр; дължината на тялото при женския индивид е от 32 до 40 см, опашката е от 12 до 18 см и тежи до 440 гр. Козината и е къса, гъста, лъскава и тъмна с бели петна на горната и долната уста.
Обитава водоеми, най-често малки и тихи горски рекички, крайбрежия на езера и рядко на блата. Прави дупките си близо до водата, между корените на дърветата или използвува дупки на други водни животни. Активна е предимно през нощта. Плува добре и се гмурка във водата.
Храни се предимно с малки гризачи, риби и жаби, а понякога с речни раци и водни птици, насекоми и растителност.
През април, след 35 – 40, понякога и повече дни бременност (до 72 дни) ражда от 2 до 7 малки, които проглеждат след месец, като достигат полова зрелост на година, живее около 8 – 10 години. Европейската норка, наречена още блатна видра в миналото е била разпространена в цяла Европа, от Франция до Северен Кавказ. Сега почти е изчезнала от по-голямата част на Европа, среща се предимно на изток в Закавказието и в Сибир по течението на реките Иртиш и Тибол.
Застрашена от изчезване.
Снимка: www.arkive.org
