Гълъб хралупар (Columba oenas)

columba-oenas

Гълъбът хралупар е птица от семейство гълъбови срещаща се и на територията на България. По оперение и размери е подобен на скалния гълъб, но в по-тъмни тонове и със слабо изразени напречни ивици на крилете.

В недалечното минало гълъбът хралупар е бил сравнителни широко разпространен, но изсичането на горите и унищожаването на естествения му биотоп предизвикват значително намаляване на популацията, до степен да се превърне в застрашен от изчезване вид. Традиционно е бил широко разпространен в почти всички видове гори на Европа, Азия и северна Африка. В районите с по-студен умерено-континентален климат е прелетен вид и се среща само лятото в периода на гнездене, в южния край на умерения пояс и в субтропичния пояс води предимно уседнал начин на живот или по-рядко е зимуващ вид. За примери могат да се посочат южните части на Италия и Гърция, където се среща само извън размножителния период, въпреки, че повечето изследователи считат, че това се дължи на високата степен на обезлесеност и липсата на подходящи места за гнездене. Основната причина за намаляването на числеността му се счита липсата на подходящи хралупи с които живота му е тясно свързан. Когато отгледа едно люпило в дадена хралупа, гълъба хралупар я оставя силно замърсена и негодна за повторна употреба, което налага наличието на втора за да може да отгледа второ люпило през същата година. От друга страна нощем предпочита да спи в дупки и хралупи и извън размножителния период, поради липсата на такива дори са намирани спящи гълъби в дупките на зайци подземници. В райони където проблемът с гнезденето и спането е отпаднал, благодарение на изкуствени къщички или защитени райони в горите, гълъбът хралупар сравнително бързо може да възстанови своята численост, защото хранителната му ниша е доста подобна на тази на скалния гълъб и обикновено не страда от липса на храна. Храната му в дивата природа се състои от зърна, семена, кълнове и плодчета, но в близост до хора се храни с тестени отпадъци и други.

Моногамни птици. Гнездото се намира в хралупа с достатъчни размери да побере птицата, но не е нужно да е прекалено голяма. Застила я с тънки клонки, слама, сухи листа и оформя сравнително плитко гнездо, напомнящо това на скалния гълъб. Мъжкияt мъти обикновено от 10 часа сутринта до 15 часа следобед, а женската през останалото време. Снася две бели яйца, неразличими от яйцата на скалния гълъб. Малките също много си приличат, но тези на гълъба хралупар са винаги оцветени монотонно в тъмносиво. Излюпват се слепи и покрити с рядък жълт пух, който опада постепенно в процеса на поникването на перата и обикновено изчезва напълно в момента на излизане от гнездото. Малките прекарват първите 8 дни топлени непрекъснато от родителите си и са хранени с така нареченото гълъбово мляко – кашица от смлени и размекнати зърна и гушен секрет.

На територията на България е рядък и защитен от закона вид.

Снимка: wikipedia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × one =