Гончетата са голяма група ловни кучета, които се използват за лов на всякакъв вид космат дивеч по следа. Те работят като откриват следата, оставена от дивеча и го преследват докато го открият. Когато открият дивеча, различните гончета се държат по-различен начин, което се обуславя от вродените способности на гончето, а така също и от желанието на обучаващия ги ловец.
Някой гончета облайват дивеча от разстояние, други направо го нападат с цел да го задържат или прогонят от леговището му. Вторият метод е добър при поне 2 гончета, но е доста по-опасен за здравето на кучето. Някой гончета работят на къса, други на дълга гонка и т.н. Гончетата са много издръжливи кучета и могат да следват следата десетки километри. Най-разпространените гончета в България са българското (лудогорско) гонче, баракът, сръбското и сръбското трицветно гонче, както и някой породи руски гончета.
Ръстът при мъжките е 53-58 см, а при женските – 48-53 см. Теглото съответно е: при мъжките – 23-27 кг., а при женските – 19-22 кг. Главата е дълга, пропорционално развита спрямо тялото. Носът е в черен цвят, но при жълтите екземпляри може да е и кафяв. Муцуната е средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носа е леко наклонен надолу. Зъбите са здрави и бели; резците са дъговидно подредени. Захапката е ножицовидна. Очите са средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Ушите са средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища, меки на пипане, с тънък хрущял и са добре лежащи към главата. Гърбът е прав, широк, здрав, леко дълъг. Гръдният кош е добре развит, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра. Опашката е ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. Козината е твърда, с дължина на косъма 6-10см., леко вълнисти, но не къдрави. Цветът на космената покривка е жълто-риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или сиво-черно седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото. Главата е оцветена в основния цвят.
Mестна българска порода ловно куче, която се използва за лов предимно на едър космат дивеч. Изключително упорито в преследването на дивеча и интелигентно куче. Обучава се сравнително лесно.
