Бабушката е една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие.
Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Тялото є е по-удължено в сравнение с платиката, но височината є подлежи на нарастване с възрастта. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15–20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сиво-зелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка – оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Хайверът є може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.
Независимо от нашествието на костура из нашите водоеми бабушката все още се среща в добри количества в повечето от подходящите за нея места. Често тя е първата риба, улавяна от новаците в риболова. Причината е, че особено по-малките често се държат близо до брега. Бабушката е типична стадна риба – обади ли се една, значи наоколо има и други. Все пак изборът на място си има особености. Първата е в наличието на дълбочина, близостта на шавари, пояси от водорасли и предимно пясъчно, глинесто или дъно със ситен чакъл. Захранването е задължително. Най-често се хвърлят пет-шест големи топки омачкан хляб с разкиснато кюспе или шрот, които може да бъдат замесени и с глина. Готовите специални пакетирани захранки са изключително въздействащи върху бабушката. Може би от всичките наши риби тя най-бързо се отзовава на присъствието им във водата. Подхранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. По принцип те вече могат да съдържат и използваната стръв. Ако дъното не е затревено, въздействието им си проличава бързо. Подхранката може да включва кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей.
НА ЛЕКО. Риболовът на плувка си остава най-предпочитаният начин за гоненето на бабушка. Среден лек телескоп ни върши идеална работа. Той може да е без водачи, но в такъв случай е нужна по-голяма дължина – около 5–6 метра. Телескопът с макара и водачи може и да е значително по-къс, особено ако ще работим с подвижна плувка. Плувките избираме според дистанцията на замятане. По-удобният вариант е подвижната плувка със закрепване в долната част. При по-силен вятър обаче плувката е по-стабилна с двойно закрепване – долу и в средата. Основното влакно на линията е 0,14, като поводът задължително слиза до 0,10 и 0,08. При избора на куките нещата се усложняват в зависимост от стръвта, която ще използваме. За бял червей са подходящи тънките прави бели, тип кристал или лимерик, с изразително източено остро жило – най-често №14, но при капризи се отива към №16 и дори №18. Ако обаче бабушките са едри и искаме да ги гоним на грозд бели или торни, слагаме вече №10–№12. При избор на варено жито, кускус или топченца качамак куките са с по-късо стъбло – №12 или №14. Утежняването се прави със сачми, най-голямата от които се слага откъм плувката, която най-добре изцяло да потъва във водата, оставяйки навън малка част от антената. Възможен е и монтаж на леко без всякаква тежест. Това е предимно вариант за летните топли дни, когато се лови на насекоми – малки скакалци, ручейник или кастери. НА ДЪНО. Бабушките се ловят добре и на тежко. Тук не е нужно кой знае каква дистанция на замятане. Обикновен прът или дънен телескоп са достатъчни. Основното влакно е по-дебело – 0,18 – 0,20. Поводът обаче отново е тънък – 0,12.
Освен класическото є търсене на плувка близо до дъното в риболова на бабушката са се оформили и някои по-особени похвати. Например през лятото, когато рибата се е качила в по-горните пластове, близо до повърхността, е възможен монтаж без тежест. Стръвта в такива случаи е насекоми – скакалче, какавида от бял червей или ручейник. Целта е стръвта, утежнена само от куката, да пада плавно и бавно надолу. Това обикновено е достатъчно, за да провокира интереса на иначе вялата бабушка и тя да последва и налапа стръвта. Този монтаж върши работа с допълнителна малка сачма и в течащи води, като линията се пуска по течението. От време на време плувката се задържа с върха на пръта и това предизвиква кратко отлепяне на стръвта от дъното. Това също дразни бабушката и обикновено следва атака. В летни условия, когато рибите са близо до повърхността, е възможно да бъдат ловени и на изкуствена муха с шнур, по-често с мокра потъваща муха.
НА ПЛУВКА. В зависимост от „настроението“ и размерите си бабушките са способни да ни извадят широк набор от попипване, накланяне, водене и забиване на плувката. Като при повечето риби дребосъците сякаш са по-припряни и бързи. И обратното – големите бабушки действат без бързане и с повече плавност. Типичният начин е плувката да трепне няколко пъти и сред това да тръгне встрани, полягайки с все по-изразено потъване. Потъването обаче може и да е право надолу, особено ако ловим в средните водни пластове. Засича се при устойчивото повличане и водене. Изобщо може да се каже, че бабушките са по-трудни за изтърпяване в началото на кълването, когато многократно почукват, без да направят следващия си важен ход. Ако обаче това не продължи дълго и има потъване с повличане, се засича спокойно.
Бабушката не може да бъде причислена към рибите, които оказват силен отпор след засичането. При дребните не бива изобщо да се церемоним. Тях ги вадим с почти слято движение след засичането. Големите обаче изискват по-голямо внимание, и то не толкова заради съпротивата им, колкото поради финия повод и сравнително малките куки. Устата им не е от най-крехките и ако има откачане, то най-често става непосредствено след засичането. При по-голямо изчакване с повличане и потъване на плувката бабушките нагълтват навътре и поводите за безпокойство са по-малко.
Малките бабушки – до 5–6 см, са любима храна на костура. На по-големи – 10–12 сантиметра, вече може да заметнем за бяла риба, а над тези размери – за щука или сом. Поради по-широкото си тяло бабушките живеят по-дълго на куката и освен това понасят по-добре дълбочината от уклея. Изобщо бабушката е предпочитана и широко използвана у нас стръв. Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката. Възможен е и монтаж на система от две тройки, особено при гонене на щука. За стръв се ловят по-лесно от уклейчетата и влизат по-смело в рачилото. Примамката е малко омесен хляб с кюспе. Поставена в кофа или бидонче, бабушката понася по-дълго пътуване от уклейчетата и в този смисъл е подходяща за предварително запасяване със стръв при излет за хищници в по-отдалечени водоеми.
Бабушката е отлична занимавка за въдичаря. Широкото є разпространение позволява почти винаги да превключим на нея, ако не ни е потръгнало на нещо по-сериозно. Забавеното є кълване ни оставя много повече време за подготвяне на засичането, отколкото позволява уклеят. Тя е един приятен обект на риболов, защото веднъж събрана, може да дава до вечерта. Лови се почти през цялата година, дори и през зимата. Все пак най-доброто време за нея е пролетта, началото на лятото и есента, когато започва да се охранва за зимата. При добро кълване с нея можем бързо да издуем живарника. Не бива да забравяме обаче, че тъкмо тя е типичният пример на рибешка солидарност. При нараняване тя изпуска секрет на опасността във водата, който останалите риби от ятото усещат веднага. Така че по време на риболова не бива да чистим бабушки близо до мястото на замятане.
Месото на бабушката е бяло, малко воднисто и меко. През лятото не е изключено то дори да нагарча, защото рибата се храни с много водорасли. Малките бабушки се пържат цели като уклеите. Преди тигана може да се овалят в царевично брашно, което им дава допълнителна хрускавост и леко тушира евентуалната горчивина.
