Това вече е истинската белица, която пък въдичарите свойски наричат червеноперка или платика. Белицата също е от семейство шаранови и наистина е близка роднина на същинската платика, която пак принадлежи към това семейство. Белицата е сребриста риба с високо и силно странично сплескано тяло. Височината на тялото є е към една трета по отношение на цялата є дължина.
Размерите, до които достига, са 35 см дължина и тегло до 1 килограм. От платиката се отличава с по-едрите си люспи и червените или оранжеви на цвят чифтни плавници. Устата є е малка, полудолна. Очите са сравнително големи, сребристи на цвят. Гърбът е синьо-сив, а страничната окраска е сиво-сребриста. Единичните плавници са опушеносиви. В Европа има огромно разпространение и достига до много по-големи размери. У нас е рядка риба, която се среща в Дунав и в долното течение на вливащите се в него наши реки. Обитава и Камчия, както и някои мъртвици и разливи и канали около Дунав. Подобно на платиката белицата не блести с плавателни умения като скорост и стремителност. Тя е ленива и бавна риба, но е отлично пригодена за живот на дъното. Храни се предимно с микроорганизми от тинести и глинести дъна, над които предпочита да се задържа. Не се отказва обаче и от червеи, личинки, малки пиявички и попаднали във водата зърна. Подобно на платиката рови по дъното, като засмуква и филтрира бентосния слой, при което на повърхността могат да се видят издайнически мехурчета въздух.
Тази риба се лови рядко, обикновено когато се търси платика или каракуда. Захранката за нея се хвърля на големи топки мачкан хляб, които трябва да достигнат и да останат на дъното. За подхранка периодично се подават по-малки топки качамак, замесен с малко бял или торен червей, както и варено жито или кускус.
НА ЛЕКО. Прътът за леко е среден клас телескоп от 4 м нагоре, по-често с водачи и макара. Плувката естествено е подвижна, по-добре само с долна халкичка за нанизване, среден или по-голям размер, ако ще се гони дистанция. Утежняването се прави с по-едри и средни на размер сачми, които в повечето случаи се поставят на разстояние една от друга. От последната сачма до куката трябва да има поне около 35 – 40 см. Това е нужно, за да легне спокойно стръвта на дъното и поради специфичния начин на кълване на тази риба. Влакното за линията все пак трябва да е тънко, за да не затруднява замятането – 0,16 е най-употребяваният размер. Поводът в зависимост от здравината на марката е нужно да слезе до 0,12 – 0,10. Куките – задължително бели, прави и остри, от №16 до №12, защото белицата има малка уста.
Белицата е стадна риба и често се събира на ята от сходни по размер екземпляри. В реките търси дълбоки заливи, почти без течение, в които навлиза, за да се храни. Ако дълбочината е достатъчна, се доближава и близко до брега. Привечер се връща обратно, за да потърси сигурност на по-голяма дълбочина. Един от начините да я открием е да наблюдаваме повърхността на водата за периодична поява на мехурчета, които я издават, докато рови по дъното за храна. Възможно е да се забележи и леко помътняване на водата в залива, ако рибите всмукват, филтрират и изплюват т. нар. детрит – дънна утайка, богата на органични вещества и микроскопични животинки.
Както и при платиката, белицата има особен начин на кълване. Това произтича от силно сплесканото є тяло, което е толкова широко, че не є позволява да захапе примамката без подготовка. За да поеме стръвта, тази риба трябва или да застане вертикално с насочена надолу глава, или силно да се извърти странично. Само така намиращата се на средната ос на широкото є тяло уста може да стигне до лежащото на дъното лакомство. Най-често белицата се изправя вертикално.
В зависимост от разстоянието и евентуалното образуване на „корем“ се засича с по-голям или по-малък мах на пръта. След усещането на рибата влакното се държи постоянно опънато и не се бърза силово, защото, ако куката е закачена отвътре на небцето, което е покрито с нежна тъкан, стават много откачания.
По принцип ваденето на риба с тегло над половин кило изисква внимание. Води се бавно, като с пръта се парират поривите и се внимава за благоприятния ъгъл между линията и върха на пръта – около 90 градуса. След изморяването рибата се прекарва към брега и ако има удобно полегато място, се изтегля внимателно. При стръмен бряг или растителност се използва кепче. Това важи и за по-големите парчета.
Рибата наистина не се среща навсякъде, но е стадна. Ако уцелим ден с лека облачност и тихо време, може да се радваме на добро кълване през целия излет. Често белицата дели едни и същи местообитания и се лови редом с платиката.
Най-добре е тази риба да бъде пържена, но при поднасянето є може да се сервира с по-пикантен, например чеснов сос. Това потиска евентуалната блатна миризма и тинест привкус на месото. Има доста малки костици, поради което по-едрите екземпляри могат да се сцепят на две по дължината на гръбнака преди пърженето. Така парчетата стават по-тънки и при пърженето температурата стопява малките досадни костици.
