Английският сетер е птичар. Това са ловните кучета, работещи със стойка. Основните ловни качества на тези кучета са силно развитото обоняние и стойката – спиране и замиране пред дивеча в напрегната поза. Обикновено птичарите се разделят на две големи подгрупи: английски и континентални птичари.
Към английските спадат пойнтерът и сетерите. По-важните континентални птичари са германският брак, германският дратхаар, дългокосменият германски птичар, грифонът, френските, италианските, холандските, португалските, испанските и белгийските птичари и унгарската визла.
Английският сетер има дълга глава, добре развит нос и големи тъмнокафяви очи с интелигентен поглед и миловидно изражение. Ушите са дълги, меки и тънки, свързани на височината на окото. Вратът е сух, мускулест и леко лебедов. Гръдният кош е широк, дълбок и с добре развити ребра. Предницата е силно развита и мускулеста. Задницата е добре сложена, с дълъг бут и късо ходило. Опашката е свързана високо, средно дълга и много леко закривена нагоре. Косъмът е изобилен, гладък и слабо вълнист по задницата, задните части на краката и опашката. На цвят е бял, напръскан с черно, кафяво, оранжево или без големи петна. Носът е обагрен с цвета на петната. Срещат се и трицветно обагрени сетери.
Използва се за лов на фазани, пъдпъдъци, яребици и много други. Днес е силно разпространено по цяла Европа и се отглежда като домашен любимец, а не ловджия. Тази порода спада към група – кучета работещи със стойка. Много е ценен от страстните ловджии.
